Следва

Европа от високо - Португалия, от 19ти септември по National Geographic

Да си спомним за Жан-Клод, алтер егото на Кристо

С Жан-Клод не летят заедно в един самолет 

People of art преди 2 години

Любовта им е неописуема, огромна, предопределена. Родени са не само в един и същи ден, но в един и същи час. Правят всичко заедно, с изключение на три неща - никога не се качват в един и същи самолет (единият поне трябва да е жив), тя не рисува, той никога не общува със счетоводителя им. 

Започват да работят заедно от момента, в който се влюбват. Непрекъснато спорят, като Кристо е прав в 75% от случаите. Имат един син - Кирил. Цялата им любовна история в подробности е най-долу в материала, днес припомняме щрихи от работата, духа и смисъла на тази невероятна и толкова човешка любовна машина. 

Докато Кристо и Жан-Клод - световноизвестният творчески тандем, опаковащ сгради, брегове и острови с изобилие от плат, поставят начало на партньорството си през 1961 г., Кристо е зает с опаковането на предмети, значително по-малки от тези, които по-късно ще станат централни фигури в работата на двойката. Неговите ранни произведения на изкуството са изградени от кутии за боя, чифт обувки, “бръмбар”-ът та Фолксфаген, бяла бреза и дори задължителната женска фигура, всички до една обвити в плат или прозрачен полиетилен. Но когато Кристо и Жан-Клод започват да правят нещата заедно, творбите им стават амбициозни с мащаба си, диво вълнуващи и на пръв поглед откровено невъзможни.





Тяхната споделена артистична визия, съчетана със стоманената решителност на Жан-Клод и способността й да устои на бюрокрацията на “иглените уши”, необходими за реализацията на проектите им прави възможен напредъка им в създадането на произведения на изкуството без аналог,  едновременно страховити и егалитарни. Никой никога не им плаща входна такса, за да се наслади на тяхната работа, която е изцяло самофинансирана. Контролът и пълната артистична свобода са едно от най-големите предимства на двойката и Жан-Клод е известна с раздразнението си спрямо хората (особено журналистите), които не разбират или тълкуват погрешно техните работи. Жан-Клод осъзнава, че езикът има значение и през 1998 г. написва „Най-често срещаните грешки“, своеобразен манифест, за да дефинира всички тези книги, вестници и телевизионни репортажи веднъж завинаги. „Повечето журналисти не разбират разликата между „опаковане“ и „обвиване“, въпреки че трябва да знаят, че Обединеното кралство например е заобиколено от вода, а не е увито във вода“, пише тя.

На 24 юни 1995 г. 90 професионални алпинисти и 120 монтажни работници мащабират Райхстага в Берлин, за да окачат внимателно 100 000 квадратни метра сребриста тъкан от полипропиленов плат върху фасадата на сградата. „Това вкарва в Берлин повече празнично настроение от всичко друго след падането на стената преди пет години и половина“, съобщава New York Times по онова време. В този момент това физическо творение на Райхстага е в процес на организация от вече 24 години и е свидетелство за решителността на Кристо и Жан-Клод, както и за успеха на техните работни отношения. Жан-Клод съхранява времето на Кристо за работа, като упорито организира всички бюрократични подробности за появата на техните творения. Както при всичките им проекти, това също е самофинансирано и струва зашеметяващите 15,3 милиона долара по онова време. Но самофинансирането на тяхната работа, често чрез продажбата на рисунките и ранните произведения на Кристо, им осигурява артистичната свобода, която те пазят толкова ревниво.

Жан-Клод, която ще бъде запомнена като остроумна и прецизна, може бързо да бъде идентифицирана по фонтана къдрава коса, която боядисва в горещо червено. Тя би могла да я оформи на място с шнола (също червена) или лента. Винаги носи едно и също червило. Когато работи върху, да речем, Райхстага, през 1995 г., тя носи каска с инициалите й „J.C.“, риза и яке в стил сафари в землисти тонове. Както и бронежилетка, заради сериозните заплахи, които получават като реакция на създаваното от тях изкуство. В по-студените климатични зони, пухеното палто е нейният вариант за оцеляване. Жан-Клод работи лудо и толкова много тича из Сентръл Парк, Ню Йорк, по време на планирането на работата им „Портите“, че къса три чифта обувки.



Не й пука за дрехите и като цяло двойката не харчи много за тях. В „Най-често срещани грешки“ Жан-Клод определя „изграждането на произведения на изкуството като РАДОСТ и КРАСОТА за тях и техните сътрудници“ и като най-големия финансов приоритет и удоволствие на двойката.

Наследството на Жан-Клод ни напомня, че стремежът към нещо огромно и на пръв поглед невъзможно може би не е толкова нелеп в края на краищата. Погледнете чистата красота, която създават - изненадващото спокойствие на опакован милански паметник, когато се гледа в здрач, или ярка оранжева завеса, окачена между две американски планини. Невероятно е, че двойката прави планове за 47 проекта, които остават нереализирани, което ни напомня, че наистина се проваляте, само ако не опитате. Ще залепим на стената си пощенска картичка на Обвитите острови Маями, оградени с 603 870 квадратни метра плат, в памет на забележителната двойка.



А в сърцата си ще запазим завинаги образа на Париж и неговата обвита Триумфална арка (18 септември - 3 октомври 2021), не само защото го видяхме с очите си и се вцепенихме от възторг по свободата, изкуството, смисъла и всичките им производни, а и заради времевия факт на това случване - 60 години след първата скица на проекта и година след като Кристо Явашев напусна този свят и 12 години след като си тръгна Любовта на живота му.  Защото мечтите са за това, да се сбъдват! 


 

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 6 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра