Това интервю, първото, което публикуваме за 2023-та, може преспокойно да причислим към обичаната от всички рубрика "Истории от живота", защото то Е историята на един живот. Боян Иванович, CEO на d:istinkt, Агенцията на годината, ни разказа - откровено, забавно и лично - за разкъсаното си между две държави детство, за океана любов към ученето, за щастието да работиш много и със специални хора, за пътуванията, страстите, успеха, почивките през емоцията на един млад, успял човек. Целият безумно интересен разговор е надолу.
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Слав Соколов
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Катя Благоева
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Рая Тодорова
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Николай Сердаров, Art Director
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Валентина Иванова, Campaign Manager
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Лора Калагларска, Account Manager
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Веселин Черепов, Copywriter
Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Евелина Шаламанова, Media Planner
View Sofia: Здравей, Боби! Докато ние разговаряхме с един от The Creators на d:istinkt, ти беше навън в обедна почивка. Започваме с един уелнес въпрос - какво обядва шефът на Агенцията, за да е най-работоспособен?
Боян Иванович: Здравейте. Научих се да не ям тежка храна по време на работа. Енергията си набавям от салати, плодове и кофеин, чак вечерта хапвам и това е.
VS: Нашето усещане е, че си обожаван шеф.
Б. И.: Защо? (смее се)
VS: Ще прочетеш интервютата във View Sofia. Кажи ни защо се казваш „Иванович“?
Б. И.: Защото вторият ми баща, мъжът, който ме е отгледал, е сърбин. Майка ми се жени за него, а аз приемам фамилията му. Имам и сръбско гражданство - до 5-и клас съм живял там, след това идвам в България.
VS: Трудно ли беше?
Б. И.: Винаги съм имал проблем с „идентичността“ - като бях там, всички ми казваха, че съм българин; като си дойдох - че съм сърбин. Във времето съм се научил, въпреки че нямам сръбска кръв в себе си, спрямо ситуацията да се самоопределям. (смее се)
VS: А какъв се усещаш?
Б. И.: Истината е, че всичките ми приятели се шегуват с мен, защото съм израснал със сръбска култура, с тяхната храна. Да, България е моята страна, но доста ми липсва част от живота там. А като ми кажеш сръбски боб, бюрек с месо или плескавица...
VS: Любим сръбски ресторант в София?
Б. И.: Съществува само един смислен – „Банкович“. Но в града е трудно да ядеш хубава храна. Детството си изкарах на село в Сърбия, където всичко е повече от вкусно и прясно. Реално, майка ми е български филолог и по време на войната в Сърбия пътува доста. Тогава се запознава с баща ми, хвърля химикалката и отива там по любов.
VS: Разкажи ни още нещо за нея.
Б. И.: Първия път, в който я закарали на нивата, тя си взела слънцезащитен крем, шапка, искала дори шезлонг - мислила си, че отива на почивка.
VS: Аристократично.
Б. И.: Доста. Никога няма да забравя как майка ми повтаряше: ти си избираш - гъските или книгите. И аз избрах книгите, нямах никакво търпение да стане време да тръгна на училище. Дори бях записан две години по-рано в предучилищна, само и само да уча.
VS: Едно дете ли си?
Б. И.: Да, едно.
VS: И след училището?
Б. И.: След 4. клас се преместихме в съседен град за една година, но след това решиха, че трябва да завърша английска гимназия и да знам английски, заради което се върнахме в България. Винаги съм знаел и български, и сръбски, да пиша и чета - майка ми говореше на български, баща ми на сръбски.
VS: Майка ти е най-силната фигура в живота ти, така изглежда?
Б. И.: Може да се каже. Влязох в Английската и тя постоянно ми повтаряше: „С какъвто се събереш, такъв ставаш. Ако всички около теб са отличници, ти от кумова срама ще изкарваш добри оценки.“ Беше права, в интерес на истината. Винаги съм бил много добър ученик - никога пълен отличник, все около 5.40-5.50 като общ успех, но съм се справял добре, и то сам. Спомням си, че си четях учебниците по биология като книги - реално това, което исках да правя тогава, беше да уча медицина.
VS: Как се случи switch-ът от медицина към PR?
Б. И.: Мисля, че в 9. клас гледах някакъв филм или сериал, в който имаше т.нар. в американското кино fixer - човек, който оправя всички комуникационни проблеми на хора и компании. Тогава разбрах, че това е то. В училище никой не знаеше какво е PR. Но пък образованието ми не започна с пиара, а с книгоиздаването.
VS: И после?
Б. И.: Като влязох в университета, разбрах, че в моята специалност се учи най-много в целия факултет. Учихме история на философията, авторско право, история на българската журналистика, стилистика и жанрове, теория на четенето, медийни ефекти... После така се случи, че завърших магистратура „Реклама и връзки с общестеността“, а по-късно станах и доктор по „Теория на журналистиката и медиите“. Така на практика стартирах от най-нежеланата специалност и минах и през трите.
VS: Ти си само на 31 години - можеш ли да ни дадеш точна рецепта за успех?
Б. И.: Последователност! В момента, в който спреш, животът те дръпва, започваш да се забавяш, забравяш какво е да работиш на максимум... Вярвам, че човек не прави нищо случайно и всичко, през което минаваме, е неизбежно и необходимо. За да знаеш как да подходиш към нещата, с които ще се сблъскаш по-късно. С други думи - не бих променил нищо.
VS: Не съжаляваш съвсем за нищо? Това не е ли невъзможно?
Б. И.: Не съжалявам за каквото и да било, защото то е трябвало да се случи точно както се е случило.
VS: Имаш ли мантра?
Б. И.: „What's Next?“ Уча се да съм доволен от нещата, които правя, да си казвам: „Да, това е супер, но, what's next?“
VS: Най-важният учител за теб?
Б. И.: Имам двама - единият е научният ми ръководител, доц. д-р Мария Попова, преподавател по „Теория на журналистиката и медиите“, която ми даде идеята и възможността да направя докторат и ме „открехна“ за това как точно работят медиите, що е това „медиен ефект“ и как функционира общественият дискурс. Другият е пак от университета – една дама, която се казва доц. д-р Милена Цветкова, преподава „Теория на четенето“ и куп други интересни дисциплини. Тя ме е научила да съм пунктуален и в онези практични неща, на които никой не те учи, но винаги обръщат каруцата – от това как да си структурираш мисълта до това какво е „четенето“ и защо понятието е много по-широко от книгите. И че например има такова нещо като тактилно четене – когато „четеш“ с кожата си.
VS: Разкажи ни връзката си с d:istinkt. Дълго време тази агенция се казваше по друг начин... Някои хора са тук отпреди промените, други - от по-скоро. Сега, като ви познаваме, не можем да си представим d:istinkt без теб и обратното.
Б. И.: Сигурно, но не би трябвало да е така. Агенцията трябва да може да съществува и без мен. Ето тогава можем да кажем, че съм постигнал нещо. Другото е процес, но вярвам, че съм оставил някакъв позитивен отпечатък. Преди d:istinkt работех в компания, която се занимаваше с медийни анализи и мониторинг за клиенти на агенцията, или иначе казано – четях между редовете и анализирах социалния разговор по всякакви теми. Много ми беше интересно как определени фигури манипулират общественото мнение в една или друга посока. Анализът на медийното покритие може да ти даде много отговори. Широко разпространено е убеждението у хората, че медиите манипулират, което не е вярно. Медиите сами по себе си не манипулират - те биват използвани за манипулация. Те са инструмент, те са трибуна, на която можеш да кажеш едно или друго. Ако говорим за манипулация, то тя може да се изрази във всичко - избор на гост, водещ, заглавие, подзаглавие, лийд. Или пък да не поканиш някого в студиото. Или пък да поканиш конкретен, който да коментира темата по очакван начин. Както казва един американски журналист – ако един човек ти казва, че навън вали дъжд, а друг - че е слънчево, твоята работа като журналист не е да публикуваш двете гледни точки, а да отвориш прозореца и да видиш дали вали. Началото на кариерата ми всъщност започна като журналист в няколко медии, което ме сблъска с действителността.
VS: Какво те изуми най-много?
Б. И.: Няма да забравя - аз, стажант, отивам с химикалка и лист, предварително подготвен да отразя събитие от предизборната кампания. Записвам си чинно всичко и внимавам да не пропусна посланията на въпросния политик, вече мисля лийда и заглавието и на края на събитието минава човек от екипа и раздава по един принтиран лист с прессъобщение – и там бяха всички послания, които политикът „изпя“ буквално 5 минути преди това, дума по дума. Беше много впечатляващо, особено като видях после отразяването във всички медии - дума по дума, никакъв анализ, контекст или интерпретация. Издържах още малко като технологичен журналист (технологиите винаги са ми били страст) и след това се насочих към анализ на медийното отразяване. В d:istinkt започнах като директор „Бизнес развитие“ и след време станах мениджър на цялата агенция. Беше труден период, но ценен.
VS: Как издържа психически?
Б. И.: Знаете ли кога се „справих“ - когато започнах сам да действам. Да действам така, както усещам, а не да се допитвам за всичко до всички. Винаги съм бил self-learner, не мога да науча нещо, ако някой ми го изсипва в главата. Това казвах и на студентите, когато съм им преподавал: някой може да ти даде насока къде да четеш, да ти даде съвет, но задължително трябва сам да си сипваш в главата. Беше трудно в началото, но попълних екипа с хора, които лично съм си избрал.
VS: Колко души сте в момента?
Б. И.: 16 човека.
VS: Тези големи клиенти, които правят впечатление в портфолиото на d:istinkt, дойдоха с теб ли? Ти ли ги спечели?
Б. И.: Те дойдоха благодарение на нашата култура. Ние сме агенция на 21 години почти, но start-up мисленето, онова, при което всичко зависи от теб сега, ти си градиш имиджа, ти се бориш за тези клиенти, ти ги печелиш с твоя труд, е ключово при нас и продължава да ни ръководи. Аз лично имам персонално отношение към всеки един клиент. Обгрижвам всеки по всяко време и той знае, че може да ми звънне в събота или в 22:00 ч. И никой не пита – „можеш ли, удобно ли ти е“. Защото знаят, че когато трябва, ние ще ги подкрепим, без значение колко е часът. Това е да си пиар. Другото са общи приказки.
VS: Какви са най-радикалните промени?
Б. И.: Нямаме сървъри - всичко е на облак. Всичко е онлайн, unlimited. Това е едно от нещата, които направих моментално. Също - хората, които наех, са с много различни профили, защото в нашата индустрия нямаш услуги и продукти - имаш хора. Ние продаваме знанието и креативността на тези хора.
VS: Идвало ли ти е да се откажеш? Заради трудностите?
Б. И.: Винаги съм си мислил какво ли ще е, ако просто отида на някаква позиция в голяма компания - ще е много по-леко, няма да се боря за бюджети, няма да мисля как да плащам заплати, само ще харча пари и ще имам един шеф. Тук обаче аз имам 15 шефове, защото всеки един клиент ми е шеф. И това е предизвикателното, което ме задържа.
VS: Какво правиш с времето и ресурсите извън работа? Кога дишаш и се забавляваш, и как го правиш?
Б. И.: Освен да гледам филми и сериали - пътувам. Харча много за пътувания. Гледам през някой месец да съм някъде – дори за 3-4 дни само. Депресира ме единствено фактът, че времето е малко, а светът - огромен. Но правя възможното да обикалям.
Най-любимото ми място са Карибите - там е абсолютно уникално, хората са уникални, спокойни, не бързат за никъде, храната е великолепна, времето целогодишно е супер. Ако трябва да се пенсионирам някъде, най-вероятно ще е там.
VS: Къде не би отишъл пак?
Б. И.: Будапеща. Храната не беше по мой вкус, умрях от глад. Аз обичам френска кухня. И италианска, разбира се - майка ми живее в Италия вече петнадесет години и всяка година ходя там.
VS: Къде би живял в момента, ако не в България?
Б. И.: Канада, категорично. Американски стандарт с европейски начин на живот. И много разнообразие - Торонто ти е Ню Йорк, а Квебек, например, е френска култура и божествена храна. Освен това хората са супер дружелюбни, гостоприемни.
VS: Кое е повече твое - градското или селското - като пространство за живот?
Б. И.: Аз съм човек на града. Обичам динамиката, движението, лудницата. За два-три дни да отида някъде да си почина на спокойно - да, но никога няма да се затворя в малко швейцарско селце.
VS: Каква кола караш?
Б. И.: Mazda.
VS: Имаш ли домашен любимец?
Б. И.: Котка.
VS: На име...
Б. И.: Шиши. Доста е дебела...
VS: Какво не можеш да понясяш, ама откровено и никак?
Б. И.: Динозаври. Ама не като животни, а като хора.
VS: Как определяш скуката? Най-скучното нещо на света?
Б. И.: Не обичам да правя събития. Но пък моите колеги обожават събития.
VS: Вярваш ли си?
Б. И.: Опитвам се.
VS: Последно какво гледа?
Б. И.: „Дамър“, Black Bird, „Историята на прислужницата“, Alice in Borderland, The White Lotus. Във всяка платформа - по нещо. Големият екран не ме блазни много, не съм фен на киносалоните. Стриймингът ти дава възможностите да спреш по всяко време, да смениш, плюс да гледаш където искаш. Това, разбира се, е друга патология… Като си научен да мултитаскваш постоянно, е трудно да спреш и да правиш само едно нещо 3 часа. Но се опитвам. (смее се)
VS: Когато се налага да освободиш някого от екипа, имаш ли проблем?
Б. И.: В началото по-скоро имах. Сега не бих казал - много бързо усещам хората дали стават или не стават за d:istinkt. Или дали има шанс да станат. Трябва да вярваш на вътрешния си глас.
VS: Как би се описал с няколко думи?
Б. И.: При мен няма средно: или ме обожаваш и смяташ, че съм супер, или не ме харесваш въобще. Това важи за всички около мен. Моите приятели са едни и същи от 15 години насам, не променям приятелите си. Много съм лоялен и държа на това качество.
VS: Как научи, че сте Агенция на годината? Как се почувства?
Б. И.: На церемонията по награждаването. Но аз знаех, просто го усещах. Бях се подготвил, ние имахме много силна година – нови клиенти, проекти, които спечелиха десетки награди, 73% ръст в приходите на годишна база.
VS: Поздравления от нас, това е голяма работа. Пожелай ни нещо за финал.
Б. И.: Юнг е казал, че докато не превърнеш неосъзнатото в осъзнато, то ще продължи да ти диктува живота, а ти ще продължиш да го наричаш „съдба“. Пожелавам ви да виждате нещата отвъд това как изглеждат и най-вече – да продължите да помагате на другите да ги видят.
More from View Sofia
Седмичен ХОРОСКОП - 10.05 - 16.05
Един откъс от книгата „Домът на Gucci” от Сара Фордън, от който става ясно откъде тръгват нещата
Преди дни издателство Ciela пусна на пазара книгата на Сара Гей Фордън "Домът на Gucci. Една истинска история за убийство, лудост, блясък и алчност ” - именно тя е в основата на сценария на новия филм на Ридли Скот. Часове след премиерата, публикуваме откъс за конфликта между Родолфо Гучи и сина му Маурицио, причинен от Патриция Реджани, тогава годеница на Маурицио, която години по-късно ще се окаже поръчителката на убийството му.
Birthday boy - Джейсън Момоа, влюбен наново и влюбен в розовото или 12 любопитни факта за актьора по повода
43-годишен, роден на 1-во число, Лъв, красив, ерген...
