Дизайнерското дуо проведе есенно-зимното си шоу както обикновено във Fondazione Prada, където моделите се разходиха по вече познатия стъклен под с вдъхновяваща картина на природна и индустриална устойчивост под краката си.
Prada и Simons изразиха текущото състояние на нещата и настроението около него много ясно чрез облеклото: шапките, които ясно напомнят на военните, са украсени с пера (всяко пришито на ръка), а сатенените поли в оранжево и розово са скрити под твърди сиви престилки. Видахме кожени бушлати (къси двуредни палта) с доста уголемен размер и рокли със „залепени“ (и не само) панделки. Обувките са равни, ако са добре разпознаваемите груби ботуши, високи до коляното, или на средно токче, ако гледаме добре познатите заострени обувки-деколте на синьора Прада. Сред чантите разпознаваме Cleo (с флорален мотив и градиент в кафеени нюанси) и Gallerria (сега във велур и с пера). Последните носим в ръка - по обичайния начин през рамо или на лакътя с помощта на специална гривна-колан. Между другото, този колан силно напомня на армейските и е представен в няколко варианта (ние особено много харесахме питона).
Седмица на модата в Милано Пролет/Лято 2024: Prada, цветя, ресни, обеми
Всъщност препратките бяха много повече и колекцията се оказа, в добрия смисъл на думата, сложна. В допълнение към вече разбираемите 40-те години и мъжкия военен костюм от упадъка на Австрийската империя, детайлен преглед разкри препратки към викторианската епоха: стоящи яки, деколтета (в случая на Prada, пуловерът с масивна плетка се носи като рокля, създавайки желания ефект с помощта на прекрасна брошка), гърбовете на традиционните якета вече са като мъжки жилетки, а под вече споменатите рокли и поли се носят копринени дълги гащи или нека са кюлоти (които изглеждат супер в комбинация с армейски ботуши).
И ако това не е така желаната надежда за светло бъдеще, все още скрита под облаците, тогава какво е? Миуча има отговора: „Историята може да те научи на всичко. Особено в трудни моменти. Тази колекция е фокусирана върху световната история. И става дума за разбиране, а не за носталгия".
