Следва

Христо Калоферов измества Мамалев от Bailando

Editors' choice - На телевизионния екран никога не бих върнал...

Да обичаш на инат или да се мъчиш над поредното ново шоу заради неудържимото ти любопитство си е чист...

Events преди 13 години

Да обичаш на инат или да се мъчиш над поредното ново шоу заради неудържимото ти любопитство си е чист мазохизъм.

А садистите пък се радват на уж високия си рейтинг.

След като с носталгия си припомнихме за успешните формати от родното тв, които бихме върнали на екран с най-голямо удоволствие, ред е на тези, чието отсъствие ни кара да се чувстваме по-оценени и по-качествени като аудитория!

Ники

Предаването, което задължително и по никакви причини не трябва да се връща на екран, е "Чай" с Драго Драганов. Дори бих се навил отново да изгледам "За животните с любов", но не и "Чай".

Спомням си как гостите едва удържаха смеха си при някоя певчевска импровизация на Драго, напираща да излезе от нежната му душа.

Мъката на ранена сърна в очите на Драго Чая бавно травмираше юношеските ми години, което е една от причините сега да пия само капучино.

След 7 години и половина и над 1500 гости, Драго направи професионалната грешка да бъде водещ на концерт на ТВ Планета, излъчен по бТВ.

Това костваше живота на "Чай", но чувствителната натура на Драго не се отказа лесно и той реши да стане певец.

Дотук добре. Поне не го дават толкова често по телевизията.

Иначе единственото нещо, което ми харесваше в предаването "Чай" бяха острите теми и реплики на Мартин Карбовски, който водеше рубриката "За мишките и хората".

Бунтарското е него разрушаваше нежната идентичност на предаването "Чай", но пък беше забавно. Човек винаги търси искрица забава в това, което не му харесва.

Мария



Не бих искала да виждам никога повече никоя част на Big Brother, без значение дали е VIP, Family или класически. От него съм получавала единствено и само спазми в стомаха и желание да си изхвърля телевизора. Дори смущаващата физиономия на Къци Вапцаров ми е била забавна няколко пъти.

И проблемът не е там, че на мен не ми е приятно. Винаги мога да изгася телевизора си или да превключа канала. Но как да обясня на детето си, че нещо, което се излъчва понякога дори преди централната емисия новини, долу-горе по времето на Сънчо, е нещо лошо и пошло и не бива да се гледа.

Как ще приеме то факта, че всичко, на което е било възпитавано, очевидно не се практикува извън неговия дом – неща като толерантност най-вече.

За мен Big Brother не е забавление, а маса в много мръсна кухня, на която в големи плата се нареждат всички проблеми на нашата действителност и една голяма група хора им се смее, друга по- малка се възмущава, но никой не търси решение.

В такъв случай с риск да изглеждам нетолерантна, не, не искам Big Brother обратно на екран.

Елена




Тъй като този мач се играе при закрити врата, т.е. не знам кой от колегите какво от малкия екран свързва с неприятното чувство на подценяване и излъгано доверие, ще действам по инстинкт.

Не искам да виждам отново на екран директно предаване от пленум на БКП или каквато и да е политическа групировка, сила, обединение, разединение, партия, конгрес на партията, на движението и пр. Този спомен ме кара да се чувствам като животно в клетка и ми е буквално непоносим.

А също така не искам да ме зомбират в неделя вечер от екрана, като например Кашпировски преди 89-та, имаше такъв ТВ-медиум навремето, който ме кара да го гледам в очите и да се трансфирирам в подобно съдържание но в друго измерение, например, защото той, не щеш ли, е гений и ми въздейства приз телевизора. Без майтап тогава милиони кесеха пред ТВ-мониторите, беше ужас този стаден инстинкт.

Разбира се, не искам да гледам отново и "Хипнотизаторът", шоуто-провал на Иван и Андрей по БТВ. Усещането за циркаджилък от най-ниско ниво още ме преследва, нищо, че го спряха на втората седмица и повече никой нищичко не чу.

Катерина



Предаване, което не можеш да си спомниш, следователно няма как да искаш да се върне в ефир. Казано направо – щом си е отишло, значи е трябвало да си иде.

И да не се връща. Никога повече! Не е като да няма куп подобни телевизионни недомислици, но не беше лесно да се досетим за емблематичните такива по простатата причина, че тяхната художествена, смислова и концептуална стойност е била толкова ниско измежду ТВ продукцията, че изчезването им не ни е причинило ни най-малък естетически недоимък.

Кое предаване на мен лично ми се иска никога да не се връща? Не е едно, но сега ще спомена своя фаворит в отрицателната ми класация – Супершоу Невада!

Защо ли?

Защото макар и да носи името на известния хазартен център в САЩ в него нямаше нито грам хазарт, смисъл и артистичност. Всичко беше с рекламна цел, но ако се замислим цялата тази индустрия има една единствена движеща сила – рекламата. Често пъти обаче тя изпразва от съдържание дори добрите идеи, а това неминуема води до предизвестен край.

Защото макар и емблематично за годините на прехода, залагаше единствено на глуповатите усмивки на изгряващите по онова време Гала, Ива Екимова, Албена Вулева и куп други красавици - все момичета „Невада”, чиито имена заглъхната още преди да заглъхне немощното ехо от предаването, с изключение на споменатите. Да не забравим добре прашасалият днес Къци Вапцаров – в ролята на водещ! Ами, смешен беше. Една глава потънал сред своя напудрен антураж! И онези смешни табели, и комичното кълчотене пред вехтите камери на БНТ.

Добре, че по едно време Ася от масовката направи добро впечатление и влезе в сърцето (и не само там) на продуцента Димитър Станчев, та измести Къцито, макар това да не промени съществено общата картинка и усещането за немощност и безсмислие.
И накрая, защото някак ми е тъпо когато манипулацията е сведена до следния диалог – вие викате " Нееевадаааа" (към публиката), а Къци вдъхновено отговаря : "Вие не вадите, ама аз вадя"! Не, не искам Къци нищо да вади! Никога!

Все си мисля, че пускането на това и на други подобни шоу-програми е било с цел масовото профанизиране, видиотяване и зомбиране на българина. С една едничка мисъл – да се разфокусира вниманието му от съществените и важни неща, които се случваха по онова време.

И сега е така, не мислите ли? Даже е още по-нагло, безцеремонно и жестоко.

Я по-добре да идем на разходка в парка, стига с тая телевизия!

Гергана



„Аз съм Ася, обичам ви!” е репликата, която винаги ми служи като пример за лош водещ. Е, не можеш да обичаш всички. Да си обичаш работата, живота, приятелите, семейството – да, можеш, но още милион идиоти (предварително се извинявам на аудиторията, която включва и моя милост) – е няма как да стане.

Тази неискреност в телевизията е лошата версия на моето шоу, което би трябвало да ми носи удовлетворение от добре свършената работа на автора му. И вместо да заклеймявам предавания, ще заклеймявам цели водещи:

Ася от Супершоу НеееееВада нещо си, Къци Вапцаров – риск, печели, риск губи, смееш ли да го гледаш, Даниела – бивша на Андрей – заради отчаянието на съпругата и неадекватността на водещата....

Всъщност, спирам до тук не защото се изчерпах, а защото всички останали в моя списък, за съжаление, са все още на екран!
 

More Events

10-те най-добри павилиона на Венецианското биенале, от тях - куп източноевропейски

Events преди 5 дни

Обикновено националните павилиони на Венецианското биенале играят втора цигулка на основната изложба - което е иронично, като се има предвид, че в тях има толкова много изкуство, ако не и повече, отколкото това, което се съдържа в Арсенале и Джардини взети заедно. Но тази година, с основна изложба, която поставя под въпрос идеята за държавите като цяло, не е възможно да се пренебрегнат националните павилиони.

Имърсив представленията на Karakashyan & Artists ни водят зад кулисите на професионалната кухня

Events преди 2 седмици

Режисьорът и хореограф Коста Каракашян и режисьорът и драматург Антония Георгиева отново събират сили с артистичния сладкар Александър Цеков за поредица от завладяващи спектакли, разкриващи скрития свят на ресторантската кухня.

The Heavens - изложба на Паоло Уудс и Габриеле Галимберте

Events преди 2 седмици

Галерия Синтезис и Френският институт в България представят изложбата “The Heavens” на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, чиято премиера е на фестивала Les Rencontres d'Arles през 2015 г. и оттогава гостува на множество музеи и фестивали. “The Heavens” е мащабен артистичен проект с критичен поглед към офшорните зони, който съчетава дългосрочно журналистическо разследване, фотография, финансови анализи и инфографики. Офшорните зони* тихомълком превземат целия свят. Повече от половината световна търговия преминава през тях. Нарастващият брой статии и доклади по тази сложна тема обикновено са илюстрирани със снимки на тропически плажове с палми. Така ли изглеждат наистина данъчните убежища?