Значение: какво наричаме траур?
Траурът е един интрапсихичен процес (който не се помни, защото наличният спомен е твърде болезнен), понякога поведенчески, когнитивен и социо-културен вследствие на окончателната загуба на човек (поради смърт) или друга подобна ситуация - разочарование, развод, загуба на работа или дори на определен предмет. Така го определя Алин Нативел Ид Хаму, клиничен психолог. “Опечаленият човек е зашеметен от куп емоции като страх, вина, гняв, тъга, чувство за несправедливост, раздразнение, дори отвращение и вследствие на това реакциите, предизвикани от акумулираните емоции, може да доведе до поведенчески проблеми и отклонения. Целта ни в преживяването на траура е да успеем да продължим да живеем и да приемем тази окончателна и безвъзвратна загуба.“ Често говорим за траур в случай на починал близък. От друга страна траурът не се отнася само до смъртта, но и до друг вид раздяла - развод, уволнение, пенсиониране, загуба на домашен любимец, напускане на жилище. Понятието “траур“ е въведено през 1917 г. от известния психоаналитик Зигмунд Фройд. След това Елизабет Кюблер-Рос, американски психиатър, специализирал в областта на палеативното лечение (грижи за терминално болни пациенти) и това, че става многократно свидетел на края на човешкия живот, я кара да идентифицира етапите на скръб, през които преминава човек, губещ близък.
Седемте етапа
Генерално траурът може да се раздели на повече и на по-малко етапи. Според някои експерти могат да бъдат 5, според други 7. Продължителността на всеки един от тези “нормални и правдиви“ етапи общо взето е индивидуална. “Те дават опорните точки, които структурират едно по-добро преживяване на траура и стабилизирането на състоянието във всеки аспект от загубата. Да се премине през тези етапи е най-естествения и нормален път за нас, в който да разберем какво чувстваме и да се отърсим.“
1. Шок: този етап обикновено е кратък, но би могъл да трае по-дълго при някои хора. Става дума за един вид удивление при узнаването на лошата новина.
2. Отрицанието: отказ да повярваме/ видим/ чуем/ разберем/ загубата, което често се изразява в различни варианти на оспорване и отричане на информацията.
3. Гневът и уговарянето: агресивно поведение, насочено към нас самите или обкръжението ни, последвано от т.нар. “магически мисли“ като например “ако направя това, той ще се върне“.
4. Тъгата: обзема ни чувство на отчаяност и емоционален срив.
5. “Оставката“: този етап се характеризира с изоставянето на борбата и отказа като способи и през надеждата преоткриваме живота си, какъвто е бил преди, въпреки загубата. Този етап все ще е вид проекция на скърбящия. Живее в настоящето, “ден за ден“ и се опитва да приеме нещо невъзвратимо.
6. Приемането: тук вече може да се каже, че приемането на загубата съществува реално и скърбящият вече има обективен поглед върху случилото се. На този етап човек си прави равносметка за хубавите и лошите моменти, вече сам може да се постави в бъдещето и да се почувства по-добре психически.
7. Възстановяване: когато вече реконструираме ритъма си, реорганизираме живота си по начин, адаптиран към загубата, като същевременно го съобразяваме с обществените изисквания, тези на околната среда и на нашите лични. И така просто продължаваме да живеем.
Каква е продължителността на траура?
Продължителността зависи от различни променливи - обекта на загубата, контекстът, психологическото състояние. Няма нито норма, нито определени граници. Всеки преминава през траура със собствено темпо и начин. “Официалните данни посочват период от 12 месеца за пълно преодоляване на траура при възрастни и 6 месеца при деца. И все пак тук няма нищо линеарно: изразяването на колебливи емоции и периодическите спадове са възможни. Няма нищо страшно. Определянето на продължителността на траура е просто един елемент, който подсигурява и успокоява хората. Това ни позволява да разберем, че това, което изживяваме е напълно нормално“, казва експертът.
Труден или патологичен траур?
В по-особените случаи траурът може да бъде класифициран според продължителността и своята интензивност като тежък или т.нар. “осакатяващ“. “Един по-трудно преминаващ траур представлява трудност да се определи нуждата от поставяне на диагноза депресия или е нормално протичащ траур. Често това може да бъде видимо в бруталния, неочакван или насилствен начин за справяне със загубата (опит за самоубийство или убийство, поведение, водещо до административни или законови наказания) или в случаи на загуба на дългогодишен спътник в живота или дете,“ обяснява Алин. “Някои здравни експерти говорят за “патологичен траур“, но аз не съм съгласна с такова негативно натоварване на този сложен психологически процес като траура. И все пак в клиничните среди трудният траур е признат за болест.“ Травмиращите събития, загубите, разделите с миналото и страхът от смъртта са част от личната история на човек - в случая на скърбящия човек. Всички тези елементи могат да усложнят и удължат траура, но заедно с това да обяснят някои реакции и отличителните черти на характера по време на траур: нивото на враждебност към останалите, липса на самочувствие, тенденция да се създават връзки въз основа на страха и др.
Как да преодолеем траура?
“Съществуват варианти за преодоляване и преминаване през траура по-олекотено, без да се чувстваме блокирали в болката и страданието си.“
● Позволете си да искате помощ и подкрепа - било то от близък или професионалист като психолог, психиатър, софролог, хипнотерапевт. Би било добре да се намерят двама или трима души, наречени “ресурси“, които слушат активно и са в зоната ви на комфорт, където няма да бъдете съдени.
● Не крийте емоциите си. Слушайте се и взимайте предвид нуждата си от изразяване и на негативните емоции. Да плачете, да останете сами, да не излизате навън. Такова затваряне за известно време би могло да бъде здравословно и да допринесе за преминаването по-нататък в преодоляването.
● Създайте си ритуали, според вида на загубата. Това да си позволите да мислите за загубеното, например да празнувате рождения ден на починалия.
● Търсете приятни занимания и им се наслаждавайте без вина.
● Бъдете внимателни с консумацията на алкохол, медикаменти, наркотици и други.
● В работата - дайте си сметка за емоционалното състояние. Ако трябва регулирайте взимането на твърде важни решения, твърде амбициозните предизвикателства. Понякога е необходимо големите проекти да се спрат за малко.
● Описвайте преминаването си през траура в дневник. Пуснете си или композирайте музика, нарисувайте картина. Така наречената арт-терапия може да бъде много полезна в такива случаи.
More from View Sofia
Love is in the Gucci: Били Айлиш и Джеси, за пръв път публично заедно
Били Айлиш и Джеси Ръдърфорд, най-новата от новите звездни двойки, се появиха за пръв път заедно на публично място, откакто между тях цари неистова любов
Цитирай ме: "Научи се да се гмуркаш, защото ще те целят!"
Или как се става Мъж според Мъжете:
Луната е най-важната планета! Как да организираме ежедневието си според фазите й
Съветват да се подстригваме на пълнолуние, да слагаме маска на изгряващ полумесец и да отложим стресиращите презентации за началото на месеца. Дали това не е краят на стандартния календар и не се завръща ритъмът на нашите предшественици?
