Исках да съм прокурор - от невръстна възраст се гневя на несправедливостта и злото. Но по неслучайните стечения на обстоятелствата завърших Философия в СУ "Св. Климент Охридски" (отидох на лекция на проф. Исак Паси и никога повече не пожелах да се "прехвърля" в Юридическия факултет), специализирах Психология и в крайна сметка се оказах журналист. Психопрофилът ми показва, че май съм реализирала детските си стремления... Била съм репортер в Парламента, отразявала съм дейността на Министерство на здравеопазването, на Столична община... Бях сред първите ентусиасти, които работиха в първата частна информационна агенция "Балкан", бях радиожурналист... От 13 години съм в други дебри, не по-малко вълнуващи и не по-малко изискващи деликатна дисекция, за да не се превърнеш в "жълт" писач и да забравиш, че си журналист. 13 години съм главен редактор на списание STORY и се гордея, че благодарение на кризата, оцеляхме и продължаваме да създаваме история. От няколко години трупам и телевизионен опит... "Поглъщам" Тери Пратчет, Толкин, Удхаус, Чарлз Буковски, не спирам да препрочитам Шопенхауер, Ницше, Кант, Ървин Ялом, Дъглас Адамс. Обожавам децата си и съпруга си, нищо друго не може да ме пристрасти.
Прибрахме се, смирихме се, сега ще рестартираме!
Погрижихме се един за друг, най-накрая разбрахме, че нищо и никой на този свят не съществува само заради себе си. Нищо не ни спасява, дори някои милионери психопати, ако не сме отговорни и съпричастни към всичко, което се случва, дори в другия край на света. Всичко ни засяга и застига. "Ефектът на пеперудата" не е просто приятна главоблъсканица за любителите на теорията на хаоса и Рей Бредбъри, който представя по прост и гениален начин този ефект. Откритието на математика Едуард Лоренц, че един мах с крило на пеперуда някъде в Африка може лесно да стане причина за възникването на мощно торнадо в Америка, е вдъхновено именно от Бредбъри.
Откритието на Лоренц е най-авторитетното свидетелство за диалектическата симбиоза – светът е напълно непредвидим и непредсказуем в своите закономерности и техните последствия...
Един вирус в Китай предизвика безпрецедентна световна криза и все още, въпреки карантината, има мнозина, които не вярват, че един антиупотичен сюжет се случва. Животът се подчинява на кода на хаоса, а неговият алгоритъм не се подчинява на никакви условности. Човечеството е на ръба на света си, такъв, какъвто го познава. И това не е краят ни, а началото.
Разбрахме, че можем да живеем без да консумираме. Това е нова ценност за общество, което складира. Оставете опашките и презапасяването с продукти и тоалетна хартия – те са един от симптомите на оздравяването. След дни разбираш, че не знаеш защо имаш в шкафа си толкова ненужни неща. Осъзнаваш, че този или онзи продукт нямат никаква стойност, ако ти не им я придадеш. Някой ден антиутопистите вероятно ще нарекат този период "Епохата на тоалетната хартия" и само те ще знаят какво сме "почистили" с нея.
Коронавирусът ни показа, че можем да живеем бавно, че можем без толкова много, наложени като модни тенденции неща, хора и ситуации, и ще оцелеем. Рестартираме ценностите си, икономиката си. Настървеното притежаване, общуването, просто за да се покажем някому, да го заблудим с щастлив онлайн живот, безсмислените пътувания, под предлог, че откриваме нови светове... Започваме начисто, ще се изисква повече прозорливост, дързост и мъдрост, но е крайно време да ги постигнем, за да ни има. Инерцията, празноживеенето, егоизмът и безотговорността са вирусът, от който трябва да се излекуваме. Силата е "ние", не "аз".
Имахме твърде, отнема ни се малко, за да можем да открием най-важното – човекът в нас, до нас, и да продължим. Със сигурност ще ни има и ще продължим да грешим, да се учим, за да творим история, или както казва сър Пратчет:
"Ако не превърнеш живота си в история, просто ставаш част от нечия друга история." Няма да делегириме това право!
Летопис на смутното време: Юлиан Дайнов
Летопис на смутното време: Николай Гюлеметов
Летопис на смутното време: Мария Касимова-Моасе
Летопис на смутното време: Палми Ранчев
Летопис на смутното време: Кристин Илиева
Летопис на смутното време: Мариан Башур
Летопис на смутното време: Александър Дурчев
Летопис на смутното време: Мила Искренова
Летопис на смутното време: Voin de Voin
Летопис на смутното време: Ивелина Чоева
Летопис на смутното време: Здравка Евтимова
Летопис на смутното време: Джовани Бруно
Летопис на смутното време: Аделина Дуцкинова
Летопис на смутното време: Николай Панайотов
Из "Летопис на смутното време", романът на страхотната Вера Мутафчиева от 1965-66, чието заглавие взимаме назаем за тази поредица на View Sofia:
"Защото хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло."
"Но аз си викам пък: дали винаги мисълта води движението? Дали не се случва и така, че самото движение да принуди хората към мисъл?"
"Стига сте били доволни, дето още не са ви ограбили и заклали; стига сте броили своето жалко благополучие, за връх на човешките пожелания! Има нещо над него, отвъд него. То никога не е било тъй лесно постижимо, както днес."
More from View Sofia
95 долара за маска на Off-White, която не предпазва
С уговорката, че макар и шик, аксесоарът надали ще ни защити от коронавируса.
Карантината на известните: Дейвид Бекъм - пчелар
"Ще бъдеш толкова щастлива, когато стане нашият мед", заяви Дейвид на съпругата си.
Sofa Surfers в най-жестокия блиц тия дни. Само пред View Sofia, дни преди концерта им тук
Австрийската трип-хоп банда Sofa Surfers пристига в България, за да представи най-новия си албум SCRAMBLES, ANTHEMS AND ODYSSEYS...
