През 1758-ма философът Клод Адриан Хелвеций казва: “Възгледите не са нищо повече от усещания“ и той никак не е единственият на това мнение. Философите от XVIII век, от радикалните атеисти до християнските натуралисти, споделят концепцията, че няма абсолютно никаква разлика между душевно и телесно.
.jpg)
Днес сме свикнали да отнасяме мислите, паметта, възприятието, въображението, мнението към атрибутите на ума, но, според философи и писатели, въображението, паметта и техните производни прояви на човешкия ум не са “ментални способности“, а “вътрешни възприятия“, тоест вид вътрешна сетивност.
Защо философията твърди, че умствените дейности всъщност са “усещания“, и какво би се променило, ако и ние мислим така?
Разривът с Декарт
През 17-ти век Рене Декарт смело изрича "Мисля, следователно съществувам“ (‘Cogito ergo sum’), говорейки за интелекта – отделен от физическите усещания – като за носител и създател на абсолютната истина.
Декарт оставя след себе си значимо наследство и с времето разделението на душа и тяло става още по-изразено и удостоверено. Но (!), през XVIII век някои философи започват да се съмняват в убежденията на Декарт. Сенсуалистите наблягат на идеята, че хората придобиват всичките си знания чрез сетивата.
Английският философ Джон Лок се смята за “баща на просвещенския сенсуализъм“ и твърди, че хората нямат изначално заложени идеи в мислите си, че съзнанието, когато се родим, е “чиста дъска“ (‘tabula rasa’).
.jpg)
Чувствеността и размисълът, или вътрешните и външните усещания, изграждат уникалния характер на всеки човек. Външните усещания Лок нарича “прости идеи“, това са неща като вкуса на захарта и студенината на леда. Простите идеи се събират в ума и на тяхна база хората изграждат по-сложни идеи; ако следваме примера, една сложна идея би била “сладък студен сладолед“, сравнителни способности (идеите, че нещо е по-голямо или по-малко) и разбирането за абстрактни понятия като Бог, любов, мир и прочее.
.jpg)
Според Лок хората не могат да разберат нищо от заобикалящия ги свят, което е извън психо-физическия обсег на сетивното преживяване. Например: можем да си представим прасенце, облечено в жълт бански и ядящо палачинки, само защото (чрез сетивата) сме познали какво е прасенце, какво е бански и какво са палачинките. С други думи, умът не е, и не може да бъде, независим от тялото.
Доказателство: Статуята на Кондияк
През 1758 френският духовник Етиен Боно де Кондияк изследва идеите на Лок и им дава по-опростена форма. В своя известен “Трактат за усещанията“, Кондияк твърди, че идеите, като и източникът им е само един: сетивността. “Преценка, критика, страст – всичко това са операции на духа, които, с една дума, не са нищо повече от възприятия, поставени в определена форма“.
За да представи на читателите тази концепция, Кондияк използва авангарден за времето си похват. Той ги кара да си представят безчувствена мраморна статуя, която с развитието на сюжета в Трактата, се сдобива с разум.
Първо, статуята придобива обоняние. Закована за едно място, без идея за форма, цвят, звук, вкус, допир, но когато й поднася роза, тя започва да формира впечатления и целият й свят се завлядява от усещането за мирис.
Кондияк описва тази възможност за усещане като “внимание“ и щом веднъж статуята е способна да обръща внимание на усещанията си, тя започва да изпитва радост и тъга. Когато се фокусира над омайващата миризма на розата, тя се изпълва с чувство на удоволствие и щастие, а когато мисълта й е окупирана от неприятна миризма - чувства болка.
.png)
Сега нека си представим, че отделяме розата от носа на статуята. Според Кондияк, вниманието на статуята ще се пренасочи към вътрешни усещания. Когато физически е незадоволена, ще запълни липсата с вътрешни притежания. Ще започне да мисли за чувството от приятното ухание, дори и без да го има на разположение. Voilà! Така се ражда паметта.
Ако статуята познава миризмата и на други цветя, освен на розата, ще започне да ги сравнява. С осъзнаването, че миризмите са различни, се създават възможностите за критика и анализ – така се ражда разумът. След това, ако статуята събере идеите за двете различни миризми и измисли нова, миксирана миризма, това вече е проява на въображение.
Колкото повече сетива има статуята, толкова повече сетивни импресии ще изживява, и преценката, въображението и паметта ще се развият до невероятно сложни комплекси. Този мисловен експеримент е създаден, за да покаже, че независимо колко сложно изглежда човешкото същество, то е проста конструкция от видоизменящи се усещания. За Кондияк разделението на ум и тяло (или на вътрешни и външни преживявания) е неправилно; за него всички те са компоненти на един процес.
Олицетворението на мисълта
Днес с охота приемаме, че мисълта и тялото са свързани. Изследвания на психосоматичната медицина и подобни на нея области се фокусират върху тази сложна връзка. Но доктрината на Декарт все още е доминиращото вярване по въпроса – тоест масово хората мислят тялото и ума за две отделни, дори независими субстанции. Много от нас настояват на това, че те са свързани, но рядко приемат, че всъщност са едно и също нещо.
Ако смятахме въображението, разума и т.н. процеси за вътрешни усещания, а не за строго ментални способности (за части от телесното), щяхме да имаме по-холистичен начин на живот. Разумното и телесното нямаше да съществуват чрез причинно-следствена връзка, а щяха да са третирани като единосъщни.
По думите на Марк Джонсън и Марк Лакоф, които пишат за важността на олицетворяващата философия: “Че имаме нужда от тяло, за да мислим, не е просто безпроблемно и очевидно твърдение, това е потресаваща констатация, че самата структура на разума идва от детайлното телесно начало“. Този философски авангардизъм отключва нови дискурси на възприятие на човешките емоции и характер.
Светът, в който живеем, е по-сложен, отколкото простата, фокусирана в разума система предполага и нещата, които преживяваме имат силата да оформят човешката същност по много дълбок и абсолютен начин. Не можем и да си представим какви нови чувства, идеи и преспективи ще се разкрият пред нас, ако отворено приемем тази сила и потърсим максимума от нея.
More from View Sofia
Гардеробът на младата майка според Риана: кожа, корсет, стилето
Чудно сладки са младите родители Риана и A$AP Rocky направиха първата си публична поява заедно след раждането на сина им. Изчезнала от радара на папараците през пролетта, певицата очевидно пази семейния си живот в строга тайна.
Ваканцията на известните: Иванка Тръмп и семейство на плажа в Маями
След края на мандата на Доналд Тръмп, дъщеря му Иванка и съпругът й Джаред Къшнър са обикновено далеч от камерите
How about прозрачната поява на Джулия Фокс в Кан
Джулия Фокс присъства на партито The Art of Elysium, което се проведе снощи като част от 76-ия филмов фестивал в Кан
